автор: ginganka

Задуха душна.
Целувка въздушна
звездния кръг
прекосява.

В мрака вечерен
делникът черен–
восъчна свещ–
се стопява.

В нощта богохулна
съдбата разгулна
обречен живот
очертава.

Луна парцалива
в небето изстива,
страдална сълза
спотаява.

Човечецът беден
с гръб поприведен
в крива къщурка
се връща.

И този ден жаден,
отруден и гладен,
сухият хлебец
преглъща.

Слама в косите,
влага в очите,
лице разорано
се мръщи.

Студена снагата,
студено в душата,
протрито палтенце
загръща.

Куп дечурлига,
цяла талига,
с вълчи очи
го посрещат.

Празни ръцете,
празно сърцето,
какво ли човекът
усеща?

Животът премина,
късметът подмина,
от люлката още
се мъчи.

Жена му замина,
ей вече година,
а нищичко
не му наръча.

Тютюнецът светка,
все прави сметки,
а сметките все
не излизат.

И без да усети,
животът проклети
на пръсти в нощта
се изниза.

човек като смешка,
без никакви грешки,
по небесната стълба
възлиза.

И там със тревога
застава пред Бога–
гол голеничък,
без риза.