автор: tzvetcomarinov

Сега, ако бедрото е много по-дълго от поличката и разбирате нещо от компютри, лесно ще ви вземат да водите сметки в някоя фирма. Особено такава, където се налага те да не са чак толкова наред.
Някога освен финансово образование за тия работи и досетливост се искаше, да те направят счетоводител. Тия неща изглежда притежаваше на куп бай Делю Зевзекът, щом години наред, той водеше добре счетоводството в нашето МТС.
Веднъж извикали всички счетоводители да занесат отчет в околийския център. Грамотни хора са и било това за тях шега работа. В големият кабинет влезли спокойно и уверени. Само, че за беля, тоя ден имало някакво партийно величие от София. Пожелало да присъства на съвещанието. Влязло, слушало през цялото време и мълчало. Някои от счетоводителите несъобразително заиспускали въздишката на облекчение и сбъркали. Голямото началство било от хората, които без новости дори не дишат. "Другари, чух вашите отчети. Добри са, но при никой не видях прикрепен анализ към него. - и безапелационно приключило. - Аз съм утре тук до обяд. Ако нямате анализи... Насрочвам ново съвещание за другата седмица."
Излезли омърлушени от сградата клетите счетоводители. Работа по МТС-тата имали предостатъчно, а не да се размотават по съвещания. Ситуацията овладял бай Делю Зевзекът. Рекъл им - "Идете и запазете маси в ресторанта. Ще се бавя половин час".
Видяло им се това добра рекапитулация. Да потискат поне малко раздразнението с музиката на оркестъра. Някоя и друга чашка, също щяла да им помогне в ситуацията. Точен като баланс, половин час по-късно, Зевзекът заел своето място в компанията. Някои побързали с притеснение да подхвърлят въпроса "Какво ще правим утре?", но той го зачертал като грешка с червения молив. "Сега сме на маса. Ще говорим за ядене и пиене, а за работата - в хотела".
Понаправили глави хората. Дори позабравили неприятното съвещание, а когато се прибрали, бай Делю ги извикал като началство в своята стая. Върху стола очаквала пишеща машина, а до възглавницата на леглото, цяла купчина от дефицитните тогава листа за машинопис. "Хайде сега да правим анализи" - казал той и накарал първия да седне до него, да диктува.
Фасулска работа било наистина. Всички счетоводители знаели прекрасно колко трактора и редосеялки имат, колко са варелите им за нафта и бензин.
Печатал дословно Зевзекът, но като всичките зевзеци по тая земя, скрил и част от нещата. Защото освен сред колоните от цифри и накладни, бил не по-малко добър и с женската половина на обществото. Молив да вземе от някоя, тя притрепервала сякаш е погалена по най-чувствителното място от тялото. Колегите му изпуснали важното. Докато още избирали столове около дългата маса, разменил той достатъчно погледи със секретарката на земеделското началство. И сега, тормозещите ги редове за другия ден, заслужено и справедливо излизали изпод чевръстите пръсти на нашият счетоводител. Можело финансистите на МТС- тата и да не идват за ново съвещание.
Така и станало. Когато на другия ден излезли от сградата и поискали да благодарят заслужено на бай Делю Зевзекът, той ги усетил и изпреварил. Рекъл им срещу лицата "Какво толкова стана. Хората вътре не искаха да четат, а да го видят написано" И със загадъчната си усмивка им заподавал ръка за довиждане.

Цветко Маринов