автор: yossifova

Още малко остана, Любов.
И си вече до мен.
Само две-три крачки мои,
или една от теб
(мъжка крачка - от ония, големите)
и с оная дързост хлапашка
във очите ти ще се спрем.
Ще запалим камината
с двете сухи дървета
и на огъня във езиците
ще се сгреем притихнали.
Няма вече да мислим,
че горчив пелин са годините,
че вървим все по стръмното
(а пък то ни води надолу).
Ще са все ожулени коленете ни
(с незараснали стари рани),
ще плющят на живота камшиците,
но ще бъдем две стиснати длани.
Още малко, Любов...
И си вече до мен.
Само две-три крачки мои...
Или една от теб.
Мъжка крачка...
От ония – големите.