автор: m_space

Тогава, когато те спънат проблемите,
когато ти писне от битки безсмислени
и някак надвисне в сърцето ти времето
ще тръгна към теб с букети от изгреви!

Ще взема хвърчило, ще викна и лятото,
от морския бриз ще направя гердани.
Ще гледаме хиляди пурпурни залези,
ще тичаме боси по тучни поляни.

Шарени облаци ще грейнат през бурята-
сякаш запалени детски огньове.
Толкова често забравяме ЧУДОТО..
Подарявам ти слънцето!
Знаеш, че мога.