автор: lorsa

Този залък май ти е голям -
трудно го преглъщаш. Като гордост.
Някак... си свободен. Някак... сам.
А аз ли? Аз се лутам безвъпросно.
Парче месо. И дъх. Анаеробен.
Това си имам. Вярна съм на себе си,
след като преборвах доброволно
всичките ти ветрове и мелници.
Неопитно, оставих нашироко
да ти се простира покрай шията:
имала съм - толкова е – колкото!
Сладка ти е свободата? Взимай я.
И за този кокал трябва с грубост
да се боря с мъжкото ти его:
аз ако не съм, ще бъде друга.
Ти ако не си... ще бъде смелост.
Залъкът ти само те задавя –
този, че предъвкваме излишното.
Знаеш, че спечели да ме нямаш.
Знаеш, че загуби да го искаш.
... и превърна ме в "парче месо",
защото свободата ти е драма,
а има хляб в това да си капо.

... но свободата, Санчо,
е в салама.