автор: sol_lam

Присядам
и тихо сезама отварям
зад своите парещи нощем очи...

Ти цял ден си чакал,
мой сънен и златен,
изваян прекрасен в самолъжи.

Защо след раздяла,
когато не искаме
да се даряваме вече с любов

остават с въздишките
на връзките нишките
да дълбаят със свредели в нас до кост...