автор: ger4eto

Преди много години в една гъста гора, покрай горската пътека се извисявал строен и величествен бор, обсипан с прекрасни шишарки. Но три от тях били по-различни от останалите, понеже Майката природа незнайно защо ги украсила с други цветове. Най-малката била златна, средната - бяла, а най-голямата – лилава.
Горе на дървото, трите шишарки били подложени на всякакви обиди от страна на другите.
-Ха, ха, ха. - присмивали им се те. – Колко сте грозни! Дори хората ви подминават с ненавист.
Другите шишарки били прави до някъде, защото, когато хората се разхождали в гората се радвали на зелените и кафявите шишарки, а на трите необикновени шишарки гледали с насмешка.
Един топъл летен ден по горската пътека се разхождали малко момиченце с татко си. Когато преминали покрай бора, детенцето забелязало необикновените шишарки и с грейнали от радост очички се опитало да ги откъсне, но те били високо и затова помолило татко си. Милото момиченце прибрало трите шишарки в раничката си, а там те се сгушили и се почувствали специални и много, много обичани.
Когато се прибрали вкъщи, тя веднага изтичала при баба си да се похвали, а след това ги сложила на най-хубавото и видно място в стаята.
И така трите шишарки си намерили нов дом и останали там, където никой не им се присмива.
На Коледа момиченцето ги закачило на елхата и едва тогава тя грейнала с цялото си великолепие.