Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Djivderova
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14187

Онлайн са:
Анонимни: 121
ХуЛитери: 3
Всичко: 124

Онлайн сега:
:: BoboDux
:: pc_indi
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗабравена сърце
раздел: Романи
автор: Ines

Една ледено и забравено сърце, невярващо, че ще срещне любовта!
“ Лятна оферта “, глава първа от “ Забравено сърце “


Шумът от вратата ме събуди.
- Шели. – чух гласа на майка ми. – Хайде събуди се, чичо ти е тук.
- Чичо Роб ли ? – вдигнах завивката и се усмихнах от щастие. Толкова обичах чичо си.
- Да, чака те долу в хола. Побързай. – каза и затвори вратата.

Станах и отидох до банята.Косата ми беше доста разрошена, но поне нямах тъмни сенки под очите.
След това отидох до гардероба и се зачудих, какво да си облека. Най – накрая избрах черен панталон, сива блуза с къс ръкав и черно горнище с качулка, което ми идваше точно под гърдите. Пуснах косата си, която бе доста дълга и стигаше почти до кръста ми. Погледнах се в огледалото. Да, изглеждах добре.

Слязох по стълбите, като едва не се спънах от бързина, но добре, че беше парапета, който ме спаси.
Влязох в хола, където ме чакаха майка ми – Клеър, баща ми – Тревър и чичо ми.
- Добро утро. –усмихнах се, като предимно погледнах към чичо.
- Добро утро. – усмихна се и той.
Погледнах към баща ми, а той гледаше някъде в земята, погледнах майка ми, а тя гледаше към чичо. Странно ! Какво им ставаше на всички тая сутрин. Тъкмо се канех да попитам, каква става, но чичо Роб ме изпревари.
- Шели, искам де ти предложа нещо.
- Какво ?
- Говорих с баща ти и майка ти , и те са съгласни. Мислех да ти предложа работа за това лято. – Страхотно ! Вече съм на 17 и какво лошо има да изкарам някой лев.
- Чудесно ! Но къде ?
- В Боксовата зала. Ще чистиш след тренировките, ще подреждаш нещата след ползването им, ще бъдеш основно на бара, където се плащат тренировките, издават се карти, продават се напитки и хранителни добавки.
- О, това е невероятно, чичо. Много ти благодаря. – усмихнах се и го прегърнах силно.
Толкова се зарадвах. Щях да права нещо, нямаше цяло лято да скучая. Това беше страхотно.

- А, чичо, кога почвам ?
- Още утре. По принцип залата отваря в 13:00, но ако искаш ела към 12:00, за да ти покажа всичко.
- Добре, разбира се, чудесно.


Чичо Роб си тръгна, защото вече беше 12:40 и трябваше да отвори залата. Аз бях толкова развълнувана, че не можех да си намеря място.
- Шели, позволихме ти да работиш, но не искам да правиш никакви глупости. – каза със строг тон баща ми. – Не искам да имаш нищо общо с момчетата от залата. Те не са за теб.
- Добре, няма проблем. – едва ли някой би ми харесал. А и не отивах да работя заради тях, а защото просто го исках.
- Чули, Шели, да внимаваш, някой да не вземе да те омотае в мрежите си. – добави майка ми.
- Уф ! Няма не се притеснявайте, не съм малко дете. А сега отивам в стаята си.

Грабнах телефона си и веднага се обадих на Еви.
- Ало.- чух гласа на Еви.
- Еви, Ев, знаеш ли какво стана. – говорех бързо и развълнувано.
- Шели, успокой се.
- Добре, добре, но знаеш ли ще работя. В боксовата зала на чичо Роб. Представяш ли си ?
- Какво ? Това е чудесно. Да не вземеш да се влюбиш в някой боксьор. – засмя се тя.
- О, глупости. Точно това сега ми говореха майка ми и баща ми. Да внимавам, че някой можело да ме оплете в мрежите си. Уф ! Пълни глупости.
- Е от къде знаеш !?
- Еви !
- Добре де, млъквам. Хайде да се видим. Чакам те в кафето.
- Еви, но аз... - не успях да довърша, защото тя вече беше затворила.

Нямаше начин, трябваше да изляза, но родителите ми сигурно пак щяха да мрънкат. Уф !

Излязох от стаята и отидох в хола. Баща ми гледаше някакъв тъп мач, както правеше по принцип, а майка ми четеше поредната си книга. Дори не ме усетиха, като влязох при тях.
- Мамо, татко ?
И двамата се обърнаха към мен. Погледа на баща ми бе строг, а на майка ми никак, тя просто стоеше в очакване да кажа нещо.
- Ще изляза с Еви. –смотолевих
- И къде ще ходите ? – попита баща ми.
- Ами, до кафето. То е тук на две пресечки от нас.
- Добре, отивай.- каза спокойно майка ми.
Обърнах се и тръгнах да излизам, като се зарадвах, че разпита не бе дълъг, но...
- Чакай ! – заповяда баща ми.
Обърнах се с лице към него.
- Да ?
- Не искам да закъсняваш и внимавай къде ходиш ! – каза, като ме погледна доста строго.
- Добре. – отвърнах доста тихо и излязох от стаята. Беше ми омръзнало да се държат с мен, като с малко дете. Понякога просто бяха непоносими.

Обух си белите маратонки и тръгнах към кафето, където ме чакаше Еви. Скоро бях там. Влязох вътре, нямаше много хора, но така и не успях от първия път да я видя.
- Насам. – гласът и привлече погледа ми.
- Здрасти. – усмихна й се.
- Хайде, разказвай. – бе толкова нетърпелива.
- Ех, ама че си. – присмях й се.
- Слушам !
- Добре, добре. Ами чичо, ми предложи работа в неговата зала. Това е страхотно, нали ?
- Направо гениално. Но родителите ти, какво мислят ?
- Чичо Роб е говорил с тях и те са съгласни.
- О, Шели, направо ти завиждам.

Трябваше доста пъти да й повтарям, какво се е случило. Тя беше толкова любопитна, искаше да знае всичко с най – малката подробност. И чак, когато научи всичко наизуст, спря за ме тормози и се вдъхнови в разказването на филм. Не, че не ми беше интересно да я слушам, но тя понякога се забравяше и не можех да се вреда от нея да кажа нещо.
Така се бях задълбочила в разказа на Еви, но звъненето на телефона ми ме разсея. УФ ! Сигурно пак майка ми или баща ми, помислих се докато изваждах телефона си от джоба. Беше чичо ми, защо ли ми звънеше по това време.

- Да, кажи, чичо, какво има.
- Шели, свободна ли си ?
- Да.
- А ще можеш ли да отскочиш до залата. Тази вечер имам важна делова среща с колегите от фирмата и няма как да я отложа, а пък има доста хора в залата, и не мога да я затворя. И ще ме заместиш ли , ако си свободна ?
- Да, разбира се, но майка ми и баща ми,,,,
- Аз вече говорих с тях. - прекъсна ме той. – Но ако може да останеш до 23:00, защото както ти казах днес са много момчета и едва ли ще успеят да свършат до 22:00.
- Естествено, чичо, не се притеснявай Ще затворя, когато кажеш.
- Златна си, Шели, благодаря ти много. А къде си ?
- Ами, аз съм в едно кафе, но то е близо до парка, така че ще те чакам там.
- Добре идвам.



Прибрах телефона си обратно в джоба, казах набързо всичко на Еви и тръгнах към парка. Скоро бях там, а от пред ме чакаше Mercedes Brabus sl230, велика кола. Качих се и потеглихме към боксовата зала. По пътя чичо ми се извини поне пай – малко три пъти. Повтарях му, че няма проблем и, че не ми пречи аз да затворя залата, но и това не го успокои.

Влязохме вътре. Леле, беше много голяма и просторна. Навсякъде висяха боксови круши, по пода имаше ръкавици и гирички, два огромни ринга и бе пълно с момчета. В ъгъла, близо до единия ринг видях бара, за който ми говореше чичо. Пред бара имаше три високи стола. Беше среден на големина и отрупан с шишета вода, протеинови напитки и хапчета.
Момчетата предимно бяха средни на височина, но имаше и такива, които бяха по - ниски. Не изглеждаха много големи на възраст, най – много с една, две години по – големи.
Забелязах как всички ме гледат странно и се стъписах. Едва ли на това място е идвало момиче друг път.
Чувствах се не на мястото си. Гледаха ме така сякаш не бяха виждали момиче от години. Едни си усмихваха, а други гледаха толкова перверзно. Не знаех на, къде да погледна, затова загледах земята, което бе доста тъпо, но нямах избор.

- Това е моята племенница – Шели. Известно време ще ми помага. – представи ме на момчетата.
- Аз съм Шон. – представи ми се най - близкото момче, което бе до нас.
- Шели. – смъмрих под носа си.
Не преставаха да ме гледат. Искаше ми се да се върна обратно, но чичо Роб спаси положението.
- Хайде сега си вършете работата. – каза и се обърна към мен.
- Много ти благодаря, Шели.
- Няма проблем. –усмихна се.
- Ела де ти покажа, къде е катинара с ключовете.

Обърнах се и тръгнах след чичо ми. В същия момент, в който се обърнах дъхът
ми спря, сърцето ми заби лудо, а краката ми се подкосиха. В най – отдалечения ъгъл на залата имаше момче с черна блуза и с анцуг. Раменете опъваха блузата му и тя бе прилепнала по тялото му. Бе гологлав и ми изглеждаше доста страховит. Беше висок, най – висок от всички момчета в залата с добре оформено тяло. Ръцете му бяха силни и с такава сила удряха боксовата круша, че тя стигаше до стената и леко се връщаше напред. Не можех да откъсна очи от него. Макар че го бях видяла само в гръб, не можех да контролирам себе си. Усетих различно чувство, което не бях изпитвала до сега. Първия въпрос, който ми дойде на ум бе “ Защо е толкова далеч от другите ? Сякаш нямаше нищо общо с тях… “ Не успях да си отговоря, защото гласът на чичо ми, привлече вниманието ми :
- Ето тук са ключовете.
- Добре, чичо.
- О, Шели, още веднъж много ти благодаря.
- Чичо,няма проблем. – усмихнах се мило. – Хайде отивай, не ги карай да те чакат.
- Да, права си. Хайде отивам. – прегърна ме и целуна челото ми.

Отидох до бара, седнах на един от столовете и загледах момчето, което толкова силно ме бе заинтригувало.


Публикувано от viatarna на 19.05.2011 @ 18:55:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Ines

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.02.2025 год. / 15:49:09 часа

добави твой текст
"Забравена сърце" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.