автор: RockAround_theC_l_ock

Погалят ли ме лунните лъчи
и нещо става с мен – защо не зная
сърцето ми притихнало мълчи,
ала душата не престава да мечтае.

Окъпано от лунна светлина,
до мене – голо, тялото ти свети
и ми нашепва истина една –
защо мъжете ставаме поети...

Не знае тази луднала луна,
защо се будят страсти и желания –
преливаща от теменужени ухания,
до мен си ти – любимата жена
...
и се разтваряш, като цвете – страстно,
когато в тебе, като пламък ще угасвам!


Бой..Боев
17.05.2011