автор: GINKO_PRIM

Сега не пиша.
Много съм заета.
Изключила съм всички телефони,
не влизам в скайпове,
ровичкам в интернета единствено за някоя рецепта
за карамелизирани китайски ребърца
или салата с артишок, за суши…
Не знам дали са вкусни.
На мене всичко ми нагарча по презумпция -
дори целувките (белтък и захар)
и тортите (сметаната е много).
Говоря си с две котки,
с орхидея, сакъзче и върбинка (още сея).
Отбягвам хората, за да не ги захапя.
Знаеш, че го мога.
Все още нося много, много черно,
но го пера
и даже го колосвам.
Препирам ежедневно.
Все съм мокра,
все върху мене капе от простора.
А цветовете чакат. Чакат новолуние.
Ютията е вече захабена,
но упорито ми заглажда ръбчетата по огледалото,
а аз събирам счупено и съчки,
за да запаля и разцъфна утрето.
Дано да ми е шарено! И с бяло!

И, да -
не пиша. .
Много съм заета.
Редя мозайка от едни парчета.
Залепям баавничко. Полека-лека.
Като я свърша
сигурно ще се обадя, за да попитам:
Е, харесва ли ти?