на Румен
отвъд океана
реките са мътни
индигово синьо е егото
вървя по инерция
зная си пътя
редя по инструкция лего
душата мълчи
кълбовидните мълнии
свистят и променят посоката
душите потъват в мълчание пълно
когато подреждат живота
отвъд океана
бодливи са храстите
крилете на птиците срастват
душата мълчи
във градина от касис
бодеж е копнежът за щастие