автор: Dystopia_Ultima

Без тебе съм само пустиня с пресъхнали уàди,
с милувки от плахите стъпки на гладен фенèк.
Кръстосват ме твърде напразно кервани номади,
ловуващи бъдния ден на живота нелек.

Без тебе съм само пустиня с оклюмали дюни,
пълзящи след нощния вятър неспирно на юг.
Сирòко танцува сиртаки по моите струни,
настроени вечно по тебе и нивга за друг.

Без тебе съм само пустиня, загърлила тайни.
Узнава ги истински само и мъдър човек.
За другите... имам гердан от миражи омайни,
в главите им врящи внушавам ги в адския пек.

Без тебе съм само пустиня с лице на момиче,
с желания-мисли, престорени в пясък и прах.
С единствен другар в тъмнината – пустинно лисиче,
ситнящо и кляфкащо тихо от мъка и страх.

Без тебе съм само пустиня с отсъстващ отшелник.
Носталгия в сънища странни на стар пилигрим.
Непълна, нецяла се лутам из дните нефелни...
А всичките пътища, казват, че водят до Рим...