автор: nightfall94

/в памет на Златан Данев/

Големият поет
не пише
протяжни блудкави поеми –

стихът му
вдишва
и издишва
на честотите на Вселената.
Сърцатите му думи
сриват
зазидан страх и раболепие,
дъха стаяват
и измиват
лика на ери и столетия.

Поетът-патриот разгръща
Историята
в слaвни химни
и ред по ред
споява късчета
димящи
в обгоряло минало.
Дълбоки пластове разравя
на дни размирни и бунтовни
и с панорамна величавост
възпява подвизи чутовни.

Призваният поет не пасва
на никой моден стил
банален –
той е самотник неподвластен,
неподражаем,
уникален.
В куплети пестеливо
строги
хуманност щедра проповядва
и с кавалерство старомодно
романтика ни изповядва.

Поетът-съзерцател
вплита
Природата витална
в песни –
пулсират в тях
с нестроен ритъм
на Бог творенията чудесни:
дъхтят цветя,
флиртуват птици,
стада от облаци се гонят,
луна бленува,
а горите
се преобличат всяка пролет.

Не се огъват меко римите
на гения с душа свободна,
не е конвейрно продуктивен,
не коленичи в поза робска.
С мощта на дух космополитен
съдби и царства прекроява
и лее
слово монолитно
в кофража на безсмъртна слава.

Поетът–рицар не печели
турнири
с театрални вопли,
а врязва се в сърца
примрели
с дискретни и правдиви строфи...