автор: VOLTER

Когато приключи полската работа, през деня баща ми ходеше с овцете.
През нощта – дядо.
Той беше първият в селото, който се „записа“ в ТКЗС-то.
Земята се водеше на негово име.
Имуществото и животните по старшинство, пак на него.
*
Една сутрин дядо подкара животните към поляната заградена с бодлива тел.
Това беше „стопанския двор”!
Когато баща ми се върна вечерта, баба и майка виеха на умряло.
- Какво става?
- Чумата да го удари, дано!... Бял свят да не види - кълнеше баба.
- Мале, какво е станало?
- По – лошо от това няма какво да стане – нареждаше баба.
- Сложете нещо до хапна, докато нагледна животните…
- Няма какво да наглеждаш, свърши с наглеждането...
При тези думи баща ми прищрака.
- Ама, да не би дъртия да ...
- И воловете, и коня, и кончето, и каруцата... всичко.
Да беше и нас откарал, биля...
Баща ми хвърли празната торба и излезе.
Мама скочи:
- Чакай, не ходи! Турили са пазач с пушка...
- Не е твоя работа! - сопна се татко.
Мама ме хвана за ръка и поведе след него.
*
Улиците бяха пусти...
Хората се бяха изпокрили, сякаш чума беше попарила селото...
В тъмното се чуваше само стърженето на свинските му цървули.
С мама тръгнахме боси, да не ни усети...
Когато наближихме, някой извика:
- Кой там?... - беше пазача.
Гробна тишина...
- Стой! Ще стрелям!
Мама ме дръпна – залегнахме!
Напипах камък, стиснах го в ръка.
Треперех от страх...
Мама измъкна камъка от ръката ми...
Намерих друг...
Оня с пушката изрева...
- Чакай бе човек...ще ме заколиш...
- Пускай животните хората да ги напоят! И се махай от тука!...
- Баща ти заръча да не мърдам, докато ме сменят...
- Сети ли се какво ти казах?
- Добре...Ама сетне...
- Сетне ще кажеш, че аз съм те сменил!
- А, бива... както речеш...
Мама ме дръпна:
- Давай да помагаме...
Така завърши първата нощ от нашето членство в ТКЗ-то...
*
Всичко беше до сутринта, когато си дойде дядо...
Отново караницата до небесата!...
Дядо, сам срещу всички!
И децата не искахме да оставаме без волове и кон…
Лошото стана, когато баща ми започна да кърти мазилка и да яде вар.
Баба и мама едва го озаптиха - щял да се отрови...
Двете ми сестри през цялото време се деряха от плач!...
Преди да тръгне баща ми попита:
- Овцете... и тях ли ще закараш?...
- И тях...
И тръгна...
*
Дядо отново откара воловете и коня...
Цял ден не спряха да се карат с баба...
Привечер някой почука на портата.
Беше чирак от долната махала.
- Изгоря кошарата с овцете...Тенчо ги запали... Цялата кория се умириса...
- Той къде е? - прежълтял попита дядо.
- Хвана гората...
- !?
- Та заръча да ти кажа: ако не се отпишеш от ТКЗ-то, ще запали къщата...