автор: voda

...И всяка моя ласка се топи
в зениците ти –
празни и студени.
Дори когато в шепи ме държиш,
ти пак си
с векове далеч от мене.

Но тръгна ли си, вярвам –
ще ме спреш:
от обич ли, от гордост ли,
не зная.
За мене си развихрено море,
в което аз
начало съм.
И краят...