автор: rumpel

Съществувам в едно поднебие
и твърдо, и продълговато.
Аз се превърнах в безТЕБие
преди да дочакам лятото.

Не подлежи на доказване
дали сме били истински.
БезТЕБие равно е на безАЗие,
безАЗие равно е на безсмислие.

Преди да се срина, триъгълно
ще заобикаляме знаците.
Земята все още кръгла е
единствено за глупаците.

Не подлежи на доказване,
какво още има да вземаме.
БезТЕБие равно е на безАЗие,
безАЗие равно е на безвремие.

Ала едва ли омразата
може в това измерение
да ме превърне в безАЗие
заедно с мойто решение.

Дали ще успея чрез смачкване
да преодолея заразата,
в която няма очакване,
а само пълно безНАЗие.