автор: esennolisto

Загребах влажния пясък и хладно ми стана в ръката...
не, не беше валяло- стоях до вълните на май,
настръхнали с няколко цвята...

Морето си беше все същото,
както видях го тогава
и отново изхвърляше мидички,
непотърсени в бялата пяна...

Отнесе ме много навътре,
нямах пясък вече в ръката-
споменът детски се върна в морето
далече, дълбоко го скри, там остана....