автор: Wendy

На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.

Как не разбра, че никой не я чака-
такава сива, тъжно постоянна...
Не се усмихва, нито пък проплаква -
пришита като кръпка върху рана.

Унило гледа. Стара е... И глупава.
Не може даже разговор да почне.
Представя се. Наричали я Скука.
В тълпата някой подло ни посочил.

Открила ни - две сенки уморени...
Напълнили сме празната й чаша
със двойно доза студ и отегчение.
И седнала на масата ни прашна.

Така самодоволна и надута...
Не искам между нас да се намести.
Приканвам на дуел госпОжа Скука.
Да я отпратя няма да е лесно.

Ще я пронижа с копие от нежност.
Тогава няма шанс да оцелее.

Но щом сме в плен на ловката й мрежа,
ще можем ли да продължим без нея?...