автор: valesion

ПРИЗОРИ- Утрото се разцепва
и на хиляди части лети
Призори- денят като лава изригва
и земята в огън топи.

Призори-всичко се преобръща.
И небето разменя с земята места.
Самолетна атака ушите продъни
Призори бляскат хиляда слънца

Призори- вихър всичко помита;
и в редици настъпват дула;
Клин брониран впива в дъгата
В бесен марш затопурква в степта.

Призори- метал пронизва душите
Милиони шрапнели звънят
Земна пръст на вулкани изригва,
А очите горят ли горят.

Призори- пространството се разтегна,
а пък Времето сякаш се сви;
сантиметри във версти превръщат;
всеки метър в снаряди кънти.

Призори - илюзиите с мрака изчезват.
И животът поема в крак със деня.
Призори- не настъпва ли ново начало?
По далечния път се тръгва- тогава, нали?
Без да будя те мила от теб ще си тръгна.
Призори, призори, призори.....