автор: BadApple

гледах и слушах
и в нощта
призрак словом
наричах
с безброй имена.

и дим дишах
и пушека пуших
напасвайки
пъзел в
ефирни времена.

и още гледам
и още слушам -
гледам стотици
познати и непознати
все стотици лица
и звук звънък ехти
от стотици
нежни приказни гърла.

но я няма.

тази, която
наричат
с десетки имена
не наивно като мен -
боравещи с безброй.
и сред тихия порой
на безумия
и пламнали слънца
думите в душата
сами се вричат
сами се вричат.

Сихая *
машиара **
забрава ***
и други
що горест
будят в дълбините
и плач
като вихър носят
във очите.

и не гледам
и не слушам
а следвам
контура
на вречените думи.
няма тук и няма там
във всичките промени.

докато времето
не смели костите
на ситен прах
и не разпилее
копнежа
по златистия си бряг:
с гняв ще отсявам
нозете през всеки крах
в търсене
на мъгливия маяк.

през всичките нощи.
до всеки край на света.
с гняв, болка и
търсене на сън в съня.


* по Ф. Хърбърт - "Дюн"
** по Р. Джордън - "Колелото на времето"
*** по А. П. Реверте - "Художникът на битки"