автор: question_of_my_mind

Няма никакво значение дали ме обичаш,
няма никакво значение дали те обичам,
няма значение кой е твоя пореден звездоброец,
къде сърцето ти се среща за малко със вълните.
Няма изгреви и няма даже кърваво по залеза
небето просто е далече, ние пътници останали без пътища,
в една съдба която винаги ни надживява някак,
с поляните и горските цветя, и капките в очите ти.
Няма никакво значение дали успявам да ти кажа още
как вълните ще те срещат в моята прегръдка някога,
почти безчувствено, почти така по навик го забравяме,
и как звучиш във мислите ми с любовта, почти създадена.
Защото аз не мога да те мразя никак даже мила,
и още по не мога да ти кажа че си просто минало,
защото сънищата срещат ни с тъгата, мой изгубен черен лебед,
някак грациозно очертаващ в тишината бавни кръгове.
Няма никакво значени дали ме обичаш,
няма никакво значени дали те обичам,
просто ела и аз ще те направя отново жива,
просто ела и аз ще те създам топла, с ръцете си.