автор: Lorena

Дъхът ми се разбива в устни,
ръцете се проточват като дълги улици.
Обгръщат те, докосват те, жадуват те,
а после тишината натежава.
Сънувах рози, цъфнали в очите ти,
реки, потекли по страните смугли,
а някой тайно проповядваше любов
на голата земя до съмване.
Не те заслужиш- не е честно, не е истина.
Светът потъна във очите ти задълго,
не се прощавам, до главата ти оставям
онази нежност, без която няма връщане.
Не ме забравяй, любовта се разпиля на вятъра,
събирам песъчинките от рамото ти,
любов на свещи не познавам,
а само любене във тъмното.