автор: arkoudaki

Днес пак рисувам сънища...
Любов трептяща, домечтание,
един натрапчив опит да приспя
обзелото ме отчаяние...

Нощите, ах чудно царство,
гноми, приказни вълшебства...
Рицар дивен ме обгръща със ръка
летя сред страстите понесена...

Ах, нощите!
Притихнали със сладък аромат,
нектарено легло от чувства,
сред сенките танцуват целувки и слова,
тялото олеква пеперудено...

Не си отивайте! Не и така!
Преди любовната омая в ден да се превърне,
преди да взема звездната дъга,
преди отново той да се завърне...