автор: sbydnata

На Любо

Май често случва се така, Приятел!?
Денят ти е изпълнен със тревога,
опитваш се "с глава стени бетонно-твърди да разбиеш",
да браниш правда,
смазана от дребнички душички,
вкопчили се в накаква си своя правост
без миг да се огледат,
да видят
макар и малка част от действителността.
Често е, нали Приятел,
да ти е нужна мъничка подкрепа
да сетиш, че не си сам и, че има някой
мислещ като теб,
готов със теб за истината редом да върви...
Е, Приятел
и онези, димящите стрели...
и те с какво ли ти помагат?!
Пушилката душата ти изгаря,
гори и болката от всекидневното предателство...
Ти беше казал:
Цигарите убиват ме,
но по-бавно от "приятелите ми"...
Така е...
Димът ти дава
очите да намериш Слънцето
него, което даже в ясно време не откриваме...
та да дариш горената душа с покой...
Май често случва се така,Приятел!?
една "отрова" ти е вярна
повече от десетина хорица,
поради някаква си грешка
наречени от нас "приятели".
Едно е вярно...
преживяното ни учи...
Страда Умният Човек и Честният,
гърчи се духът му в болка,
а предимството на онзи...
на простака е,
че вечно все доволен е от себе си, макар и жалък...