Надничам
от лилаво огледало,
безконтурна, безкултурна,
чудя се какво да правя
със червеното червило
и чертите на околното.
Посочвам
там, в скалистите ми визии,
температурата се вдига,
в ръбоввете на чорапите,
в колбите с отрова,
в тежките ликьори, бум!
Пие ми се
от онези задушливи сенки
и илюзии за свръхтност,
на бутилката далеч е,
когато си червена
и миришеш на хормони.
Връщам се
откъдето почва залезът
и нощта не обещава утро,
и луната е близалка,
отразява се във ноктите ми
и ме дърпа по надолу.....