Каквото си направил,
всеки ден те посещава.
Не ще избегнеш
тази участ.
Задигал си усмивки,
скръб си сял,
сега ще жънеш.
Златната узряла карма.
Посей в скръбта си
златното зрънце
на милостта любовна.
За да пожънеш утре
радост, тъй чаровна.
Днес задигат
стария товар апаши.
Защо скърбиш и
те са наши.
Преместват вещи и
предмети.
Сякаш да са амулети.
Някой ги е пратил,
друг пък ще ги отведе.
За да станат те
във бъдещето, като тебе.
Ще се молят,
стихове ще пишат.
Ще обичат и ще мразят.
За да се превърнат в
златна жътва,
а пък ти ще си жетварят.
Тогава ще ти върнат
задигнатото днес.
И то ще бъде смес
от милост и любов,
поднесено със радост
в саможертва.
Златна карма,
узряла, натежала.
Вземи сърпа и прибери,
храна за бъдещите дни.
Попей сега,
за да излезе от сърцето ти
скръбта.
Бог дал.
Бог взел.
Дошло и отишло.
Движението е промяна.
Само Бог е господар
на живи и на мъртви.
На вещи и предмети.
На идващото утре
На днес.
И на потъващото във забрава.
3.май.2011г.