автор: TheGirlFromIpanema

След малко ще ми свърши бирата
и аз ще вдигна рамене -
послушно като всички в тинята -
ще свия уморени колене.

След малко ще умрат мечтите ми -
прозорците ще се сменят с решетки
и в сиви, кални цветове -
градът отново ще просветва ...

След малко ще увисна на въжето
на самотата - мой единствен приятел -
и мойта емигрантска добродетел -
ще ме превърне, жадна - във предател .

След малко ще изричам псувни -
по повод времето и мойте неудачи,
изгубена из свойте младини -
над себе си пиянски ще поплача ...

И ако утре някак си успея ...
да се събудя сутринта -
на гроба ти аз майко ще посея -
позакъснеели за любов цветя...