автор: lycki

Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоят ден
на поглед твой случаен се надявам:
дори за миг минавайки през мен,
но в този миг да му се наслаждавам.
И в кръговрат на жажда безпощадна
въртим се аз и ти и тя и той,
и дращи по душите тази жажда
сред прилива на вечния порой.

Щом слънцето зад хребета залезе
аз търся погледа ти да ме сгрее.