автор: midnight_witch

Ако някой ви каже, че нямало принцеси в Тутракан не му вярвайте.
Има и още как.
Ей ме на.

Ние, тутраканските принцеси сме една особена категория принцеси. Имаме си и кожа бяла като сняг, и устни червени като кръв, виж тая работа с косите ни е малко омотана, предвид нюансите на Гарние и Лореал, но винаги, ама винаги се класираме за Рапунцел.
после принца бил ослепен, ама на кого му пука?

А сме особена категория, не заради Лореал, разбира се.

А защото при нас тиквите не се превръщат в каляски. Мда.
Вероятно щото си отглеждаме по домашному и ги титуловаме принцове и през ум не ни и минава, че може да правим от тях каляски.

Виж иначе принцовете ни по цял ден киснат на мраморните площади и оглеждат преминаващите придворни кифли, а после ни съобщават по жиесемчиту:

–Милоооооооооооо, гледам тука едни каляски.

И ние нали сме принцеси, им вярваме.

На толкуз ни е тутраканския акъл.
Но един ден като ни свърши вълшебният прашец или ни се счупят розовите очила виждаме че тиквите са това, което са, а именно - ТИКВИ.

ПРИ ТОВА С ГЛАВНИ БУКВИ.

После, я ми кажете, коя принцеса има време за офталмолози и оптики?

Хайде, нема нужда, нали?

Ние, тутраканските принцеси много ги разбираме тия неща, щото си сменяме сами крушките, знаем кога сами да си оберем крушите, даже и може би бавно, но все пак рано или късно ни светва-
та нямаме нужда и от вана да изкрещим Еврика, на нас всичките еврики са ни в кръвта по рождение.

При това сами си цепим дървата и си палим камините и имаме винаги на разположение цяла кофа пепел, с която да си поръсим главите, ако евриките ни закъснеят или не уцелим името на подходящия футболист.
Затова ние, тутраканските прицеси се казваме Карла а не Кали примерно.

При нас приказките не започват, а свършват. Задължително с поука.

След която, обаче продължаваме да вършим глупостите си отново, защото както е известно, ние тутраканските принцеси, сме едни умни хора.

Затова обичаме собствената си глупост.