автор: flagumdei

(и на св.ап. Павел и неговото първо Послание до Коринтяни)


Да, вървя - стиснал челюст в упорство, и по мъжки съм силен, изправен и горд,
Превъзмогнал обиди, умора и спомени, продължавам! И ... само да знаех защо!

Като орден за храброст на сергия в битака отчуждено и тихо сивеят победите
И след толкова белези, жертви, театри, даже аз май не помня лицето си.

Нямам вече въпроси - не защото знам всичко, а защото не смогвам с разбраното.
Все по-малко боли - не, че няма причина - а изтръпна и дрезгаво стихна камбаната.

Аз съм вил към луната от дъно на кладенец, в самодивски омайни гори съм се губил,
аз съм давал живот, и съм стигал до края му, своя образ съм виждал в очите на лудия.

Отпечатах се - светъл - в сърцата на светлите, а за други заседнах като в гърлото - кост.
И какво? Да, вървя... и пристигам в началото - провидял, че съм нищо, ако нямам любов.