автор: VOLTER

Дълбоко в душата си актьора винаги съхранява един „втори план”.
Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.
Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателеността.
Неизбежно, и особено деликатно се промъква метафоричната мисъл.
Метафората от своя страна провокира чувството за хумор.
Накрая се формира нещо като придобита интелигентност.
Качества, свързани и взаимно обусловени.
*
Методи Андонов, не обичаше да говори за изкуството „въобще”!
Той нямаше пиетет към теорията, дори избягваше да анализира на глас.
Предпочиташе другите да правят това, а той слушаше зяпнал като дете.
Не обичаше сложния израз – говореше с прости и обикновени думи.
Неговата философия беше: простота на човешките взаимоотношения!
Още при първата среща сподели:
- Аз не умея да говоря и не очаквайте рецепти…
Как стават нещата?...
Просто заедно ще се опитаме да ги правим!
И за да приключа: Забравете, което сте правили вчера!
Възпитате ли тази способност - няма да имате проблеми!
В смисъл актьорската органика и въобще…
*
С този израз той ни даде тайната, разковничето, дамара на занаята.
Тези думички олицетворяват цялата система на Станиславски.
Методи не обясняваше, а като дете се вживяваше, „играеше” ролите.
„Образа”, пречупваше през себе си - другото, оставяше да свършиш ти…
С тази „хватка” той подсъзнателно внушаваше своята позиция!
„Подсказваше” и те оставяше да се справяш сам…
Така създаваше усещането, че истинския творец си ти!
Всичко се случваше като в една увлекателна детска игра…
Когато думите не стигаха, той „доиграваше” с жестове!
Това вършеше, „изгаряйки” в атмосферата на образа.
Не гледаше с очи, а с изпъкналата вена на челото – с мозъка…
Изумително беше усещането , че оставя в теб късче от себе си…
Толкова!
Другото беше магия!...
*
Методи пое класа, месец след началото на учебната година.
Бяхме започнали занятия по учебната програма – откъси от пиеси.
Той предложи да работим цяла пиеса, а не отделни откъси.
Спря се на „Опера за три гроша” от Брехт, която беше „мъжка” пиеса.
За жените предложи „Домът на Бернарда Алба” на Гарсия Лорка.
Страхотно – работим откъси в рамките на пиеса!...
Всеки от нас искаше по – скоро да „прави” роля…
*
Каква опасност криеше това разумно предложение?
Да работиш 20 откъса, горе - долу означава, да поставиш десет пиеси!
В двайсет различни посоки правиш действен анализ…
Това е, изключително натоварване за преподавателя.
При работа върху две пиеси усилията се концентрират.
Вероятността, обаче актьорите да се изявят равностойно е малка.
Възможно е – ако пиесата е писана за тези 15 изпълнители!
Както Брехт е правил това за своя театър - „Берлинер ансамбъл”!
*
При работа върху откъс студента сам избира материала.
Той трябва да бъде подходящ за разкриване на неговите качествата.
Предложения откъс преподавателя обсъжда с целия клас.
При разминаване се отхвърля и се търси най - подходящия…
Целта е да се изходи от творческата даденост на самия актьор!
Така педагога има шанса да изходи от неговите възможности.
Първичната заявка е от изключително значение при „прохождането”!
Началния старт предопределя цялостното развитие на актьора.
След това, може да се развива и разкрива в различни посоки…
*
За жалост това е невъзможно да се случи, ако се работи пиеса!
От 15 мъже в класа, поне 10, няма да приемат Брехт за свой автор!
Няма да „плуват” всички в свои води и в една посока !
Бързам да напомня: говорим за учебен процес!
В този процес целим да разкрием таланта на всеки един.
Десет души ще „измъчват” своята творческа природа!
Дори и да стане добър спектакъл, той ще бъде режисьорски!
При „редово” представление, публиката би го възприела.
Тя няма да се подразни от актьорските несполуки!
Просто ще въздейства със силното режисьорско решение!
Зрителя в такива случай е благосклонен и казва:
Е, не може в едно представление всички роли да бъдат равностойни!...
Целта на един учебен процес не е завършен спектакъл „на всяка цена”!
Но един спектакъл, „на всяка цена” трябва да бъде завършен процес.
Ето защо: пълно „разкриване” е възможно само в откъс, избран от теб!
Излиза, че на този етап, работата върху пиеса, е грешка!
Затова и по учебна програма е заложено:
І- ви курс – работа върху етюди,
ІІ– ри курс – работа върху откъси,
ІІІ / IV– ти курс – работа върху пиеса.
Какво се случва с актьорите, попаднали на неподходяща роля?
Поемат своя професионален път несигурни, раздвоени, объркани!
*
Не мина месец и в час по актьорство влезе самия Нейчо Попов!
Остави пред нас луксозна кутия с шоколадови бонбони и каза:
- Заповядайте! Аз ще бъда асистент на Методи, ще работим заедно…
От този ден, ако влезеше без бонбони в клас, пращаше някой да купи!
За всички беше истинско удоволствие контакта с Нейчо…
За жалост радостта ни беше кратка – скоро получи първия инсулт…
Влезе в болница, а след това… три месеца в Банкя.
Методи започна снимки на „Няма нищо по хубаво от лошото време”!...
Не след дълго замина да снима в Полша - останахме без преподаватели…
Работата върху филма го беше погълнала докрай!
След огромния успех на „Бялата стая” беше неудържим!
Сякаш предчувстваше, че няма да му стигне времето и бързаше…
Месец преди сесията поработихме и проведохме актьорския изпит…
*
В класа имаше колеги на седемнайсет години, аз бях на двайсет и пет!
Питах се: всъщност, какво правя тук?
Значи може „успешно” да се завърши учебна година без да се работи!
Така ли ще изглежда нашето „обучение” и следващите две години!
„Пребиваваш” четири години и получаваш диплома!
Не е ли по – разумно да работиш в театър и да се явяваш на изпити!
Идвах от учебно заведение, където нещата стояха различно!
Вече разбирах защо с лека ръка направиха промяната на преподавател!...
*
Бях прежалил пет години и цяла една професия…
Ако останалите колеги можеха да си губят времето, аз нямах право!...
Не можех да се примиря с цената на компромиса…
Тук бях, за да се уча и залогът е голям.
Във всеки друг институт подобно бездействие е недопустимо…
Оказва се, че в театралния институт са възможни чудеса!
Скоро се убедих: наистина беше така…