автор: mi_me_to

Не разбра ли ... не ме бива да пиша писма,
буквите изяждат думите,
думите смисъла.
Остават запетайте,
притаения дъх на пролетта,
който се мълчи.
Не ме бива да пиша писма...
Редовете приличат на улица.
Задръстена. И тясна.
С нападали дървета.
Големи колкото страхове,
малки колкото мен,
когато стоя сърдито в себе си,
със скръстени ръце. И мисли.
И не ме бива да пиша писма...
...когато ми липсваш...