***
Какво ти би могъл
да ми дадеш
след вихрогонството
на тая надпревара
след вчерашния недолюбен мост
цигарата
която не догаря...
Красива утрин
в цвят лила
расте
усмихват се очите
отнякъде огледала
и вино недопито
разлята лека мекота
прегръща мислено
косите
събужда се от сън
деня
след него
ти
и аз
звездите
а пътят
тъй широк
неук
недоловим едва
накрая...
Какво ти можеш
дал би
от
единствено
за да
мечтая?