автор: GoAr

Както всеки ден, така и днес се родиха деца.
Под пълна пара работят ден и нощ родилните отделения.
Пълнят се люлките с новородени.
Един от тях е по-шумен, по-неспокоен.

Ясно е - ще стане откривател или директор на предприятие, а може би дори учен.
И ето, аз заставам до люлката му и говоря с него:
– Слушай, гражданино-новороден, ти още не можеш да смяташ, но повярвай на моите изчисления - през 2000 година ти ще бъдеш точно на четиридесет години.
Какъв ще бъде Ереван през 2000-та, аз не мога да си представя както не можех през 1920 да си представя днешния - Ереван през 1960-та.
А ти приятелю-новороден, ще видиш този нов Ереван.
Аз сега не знам по кои космически пътища ще минеш ти. Но, че ще бъдеш един от астронавтите - в това не се съмнявам.
Не се съмнявам, че на която планета и да кацнеш ще ти стане мъчно за Ереван, както на нас сега става мъчно когато не го виждаме няколко дена.
Всички народи обичат своята страна и своята столица. Но не знам защо на мен ми се струва, че аз и ти, малък гражданино, трябва повече да обичаме нашия Ереван и че го обичаме повече.
Сигурно това е така защото трудно е да се намери друго таково място което да е напоено с толкова кръв и сълзи, и където слънцето свети толкова силно, а цветята са толкова алено червени както при нас.
… През 2000-та година ти ще си на четиридесет години.
И понеже през 2000 година аз по много уважителни причини няма да мога да присъствам на твоя юбилей, позволи ми сега да стисна ръчичката ти.
"У-а, у-а" викаш ти и аз великолепно те разбирам.
Не е необходимо човек да бъде пророк за да разбере, че ти изказваш благодарност.


Гурген Маари (1903-1969)