автор: Manuelitta_Calle

Блестеше като феите на вятъра,
приели облик огнен на звезди...
А смешно се преплитаха краката ми
при спомена за твоите очи!

Монети пуснах- първата с желание,
а втората с молитва за любов...
Тъй пагубно бе твойто обаяние
и всеки спомен- тъжен и суров!

Допитах се до лебедите спорещи,
а те ми се присмяха на фалцет...
Нима си виждал лебеди говорещи?
Нима те заблудих, че съм от лед?

А вятърът навяваше желание,
небето предугаждаше безкрай...
Тресеше се водата в колебание...
И въздухът нашепваше за май!

29.04.2011