автор: DY

Взех всичкото черно
от онази кована врата,

дето тежко затваряше
пътя нататък.
После взех още малко
от оня пролетен облак,
който измокри до кости
деня ми.
Смесих ги, и решително
заличих бялото.
(Беше почнало леко
да посивява
и да ме връзва
в сляпо мълчание.)
Сега съм в траур.
От отчаяние.