автор: m_space

..Тогава погледнах в твоите детски, тъжни сини очи и си помислих:
Да можеше да не те боли...Да можеше хората да не се нараняват..
Да можеше да виждаме всички по- далече от собствените си носове...
Да можеше да чувстваме зад завесите на заплакалото сърце.. Дете, да можеше да не те разочароват никога повече!.... Но не може миличко...Не може...Как да ти обещая да не се случва ?
Как да те предпазя ? Да можех... О, да можех !....
Ще се случва...И то как...
Ще те нараняват, но с всяко трънче в сърцето ти - ще се каляваш!
С всяко предателство - ще се научиш да отсяваш!
С всяка изплакана сълза - душата ти ще става по-бистра, по-изящна, като камъчетата под водопадите...Виж ги само как са изваяни...
О, да можеше никой и нищо да не те наранява! Но не може, миличко....
Не може...
И когато това се случи, знай, че аз ще дойда при теб и ще бъда до теб! Ще мълча безсилно може би, но ще те държа здраво в прегръдката си...
И ще стоим така, докато бурята отмине....