автор: orel

Аз вършил бих за тебе чудеса,
бих чезнал в мрак без твоите очи,
с Зъбатата флиртувал бих в часа,
когато твоят глас за мен мълчи.

На свойта гордост,спътница отколе,
крилата бих прегризал с злоба,
бих лазил в бездната надолу,
презрял и майчина утроба.

На кръст разпъван ден и нощ -
заплюл бих всички фарисеи,
намерил бих у себе мощ
злодей да бъда за злодеи.

За капка обич подарена
бих сътворил море от нежност,
дарил бих цялата вселена
на теб - с любовна безметежност.