автор: katbalu

Доверчиво се гушвах татко в теб
и носле топлех весело в твоята дреха...
И, притихвах... “Балканче” –надаваше рев
и, излитахме двама по стръмна пътека!

Днес в ръцете ми стенат по триста коне...
И реве мерцедесът препълнен със сила...
Но, го няма “Балканчето” смело! Къде,
отлетя ти? -Без време, изчезна в светлика...

Остарявам! Синовете ми вече растат!
И, ме люшва морето, и бала се вдига...
Но, при тебе е вечност - млад си - отвъд!
ЕГН- то ми казва, че аз съм за виза...

И, ще ревне “Балканче”, ще вдигне криле...
Ще се свия доволно под якето в тебе...
Ще препускаме в цялото звездно небе!
Свобода на духа! Без тегло! И, без време!...