От четирите евангелия в Новия завет, само у Матея се споменава, че Мария била непразна, преди да я вземе Йосиф. Другите, Марко, Лука и Иоан, не се интересуват от това, още по-малко пък то е важно за Тома, Филип, Иуда и Мария Магдалина...
За мен това също не е важно.
Но много други, особено жените, обичат да четат за такива неща.
Има три обяснения. Едно, митично, за което вече споменах - от "лъча светлина". То е и най-романтичното и красиво, като всяка митология или приказка.
Другото е канонично, както е при Матей - от "Духа Светаго".
Третото е цинично, за което пък въобще не ми се говори.
Изберете си която искате причина, мен това не ме интересува и тъй като търся живия, истинския Исус, продължавам нататък.
Нито бил от царски род Исус, нито пък е искал да бъде цар на юдеите.
Баща му, Йосиф, бил беден човек, дърводелец. Всички знаем това.
А пък го знаем, поради една досадна грешка при превода на думата от гръцки на латински език.
Работата е там, че гръцката дума в библията означава буквално "човек, който работи с ръцете си". Тъй че си представете Йосиф по-скоро като строител, човек, който прави къщи.
Дори и това е неточно казано, нямало е чак толкова много нови строежи и работа в Назарет, по онова време, не е имало хотелиерски и туристически бум, както сега... Изкарвал е прехраната си Йосиф с това, което сега наричаме "поддръжка и ремонт": в някоя къща стена се порутила и трябва да се укрепи и подмаже, другаде изгнили греди трябва да се подменят...
Някъде около осемнадесетгодишен, Исус сигурно вече му е помагал и заедно с баща си е ходил по обектите. Първо в града, но после и по околните селца и по-близките градове.
Докато в един момент е започнал, вече двадесетгодишен, да изкарва сам прехраната си и тръгнал от град на град да си търси работа.
Така един хубав ден пристигнал Исус в Капернаум.
Ала преди това, в планината, станало нещо много важно, което променило живота му.
Срещнал Иоан Кръстител.
Много пъти съм се чудил защо Иоан е наречен "кръстител". Ние знаем кръщението така: потапя се младенецът или се полива с вода / е може и възрастен да е, ако не е бил кръстен като малък! /, и се казва: "В името на Бога, Сина и Светия дух, кръщава се раб божий... и ви се дава име.
Това ли е правил пустинникът Иоан в реката Йордан, давал им е нови имена ли, що ли?
Не, оказва се, нещо друго, май още по-важно! Давал им е опрощение.
За какво?
Ами за греховете им.
Затова Иоановото кръщение, да не се бърка с другото, Христовото, е наречено "покайно".
Идвали хората при него, да се покаят, а той е опрощавал греховете им. И вече така, пречистени от греховете си, да могат да влязат в Божието царство...
Иначе бил Иоан Предтеча доста странен. Представете си един пустинник, който живее сам някъде в планината, в една пещера. "Носеше дреха от камилска вълна - пише Матей - и кожен пояс на кръста; а храната му беше акриди /скакалци/ и див мед". / Мат. 3:4 /.
И другите пишат за него така, че се хранел с корени и гонел по скалите скакалци да яде... Днес, някои биха го нарекли, за по-възпитано - ексцентрик, а други, малко луд.
Обаче този ексцентрик или този луд е имал огромно влияние и популярност!
Всички: и фарисеи и книжници, митари и римляни; и бедните и богатите са го търсили. Та кой човек няма прегрешения? Кой не иска да му бъдат опростени греховете? Кой не е искал да бъде изцелен от лоша болест, хромият да се изправи на крака, слепият да прогледне, Всеки е отивал с болката си, някаква надежда...
Чели сме, че Иоан е правил това, отмивал е грехонете и лекувал в реката Йордан.
Оказва се, че не е точно така. Забравете и за тази представа, защото е погрешна.
Ако отидете днес на екскурзия по Божите места в Израел, сигурно ще ви покажат и пещерата на Йоан Кръстител, която доскоро е била затлачена с наносен пясък и кал. Но пещерата е била голяма. Не само това. Вътре е минавал подземен поток, имало е образувано плитко езеро, побиращо наведнъж поне тридесет човека.
В това езерце в пещерата е "кръщавал" Иоан. В тази пещера е станала срещата между двамата велики пророци, единият в апогея на славата си, другият - все още никому неизвестен. Там е открил Иоан дарбата на Исус да лекува и изцелява, там е видял силата му и го е обявил за свой наследник: "Аз ви кръщавам с вода и покаяние; но оня, който иде подире ми, е по-силен от мене... Той ще ви кръсти с Дух и с огън." /Мат. 3:11 /
Представете си сега тези тридесет човека, умил е на всеки един преди това нозете Иоан с палмава масло, а после влиза човека в езерцето и той потапя главата му във водата. И така, един по един, накрая и Исус.
Представете си ги, как след това, облекчени от прегрешенията си, обнадеждени, съживени за нов живот излизат от входа на тъмната пещера!
Прогледнал ли е слепият? Изправил ли се е на крака хромият, очистил ли се е от бесовете си болият, що е буйствал и са го довели тук? В Иоан е била последната надежда за много хора.
И един да се е изцелил, а сигурно и повече, това е чудо!
Е, другите не са могли, излизат си пак слепи и хроми, а в първият момент и другите, заслепени от светлината отвън.
Тези, които са били в пещера повече време, знаят за какво говоря. Излизаш после и на входа те удря слънцето и за миг те заслепява сякаш, докато привикнат очите ти...
Така и Исус е бил заслепен от слънцето отвън, а после Господ му се явява като лъч светлина във формата на гълъб, слизащ от небето!
Вижте болните, бедните, нещастните, грешните и праведните, да излизат плахо навън от входа на пещерата и наобиколили го с надежда и той да им помогне.
Тогава за пръв път му се е явил Бог и му е "отворил очите" за хорското нещастие.