Отивам си-
безшумно като сянка...
Дойдох със обич-
не ми подаде длан.
Отивам си.
С душа премръзнала
от страст и срам...
-.-.-.-.-
Можеше да не бъде така.
Можеше, но ти не разбра
Безкръвно хладни са нощите
Смъртно студени са дните
В безумието на плътта
евтино продаде любовта
За прошка не моли!
Чепата бездна кърви
И боли, много боли...
.-.-.-.-.
Нужен си ми.
Попивам гласа ти
като спасение.
От погледа ти пия
животворно вълнение
Нужен си ми –
с болката
на незримо съмнение
В деня, в нощта
и до смъртта...