автор: question_of_my_mind

(forte+question)

Ти помниш ли звездите дето падат върху нас
така среднощно като сбъднати желания
и всяка кратка песен беше сякаш безкрайна
сред нотите на танца който укротявахме.

Ти помниш ли когато нощите са дълги
запълнени със радостния шепот на стотици птици
и всеки мирис беше като знак за идващото лято
намирайки гнездо до светлината в пейките.

И ти говореше за всичко свое днешно
а аз не спирах да се губя, в утрешно и във минало,
а после крачехме по пътя си за връщане обратно,
към тази толкова очаквана целувка за заспиване.

Нима са нашите сърца наистина утихнали,
нима е тази обич в нас все още тръпнеща и жива
Ти помниш ли когато пътя имаше посока заедно,
къде е този отговор във който липсват думите.