автор: mysticism

Мигът изплъзва се, Смъртта пристига много плаха,
Гаснещ ураган прелива във звука...
Мигът изчезва всявайки единствено оплаха
оплахата че равни хората са пред смъртта.
Врати отварят се безшумно в тишината,
а после с трясък затваря ги страха
и рухва в нощите безумни красотата,
бледнее само танца на прахта.
И на лунна светлина пристъпва тя,
разбойница безлика,полъх самота,
краде душите,остава само вехнещи тела
и не пита има ли ридаещи сърца.
Отвлича всеки към дебрите вековни,
облъхва всеки с ледена забрава,
дали са царски или просяшки лицата бледни
Смъртта ги безпощадно оковава.
И после тишина обзема страстите,
гаснещия тътен прелива в самота
и хората надяват на безличието маските-
безуспешен опит да се скрият от Смъртта!