автор: galiakara

Богиня ми е светлата надежда
Вяра- споделеното премеждие
В лунни обятия нощем люляна
мечтая любима да стана...

.-.-.-.-.

Щастливо детство.Юношество - още по-прекрасно.
Безсънна младост-със завоите опасна
Разумна посивяла зрялост-пътищата ясна.
Премъдра, тъжна старост- безутешна самота...

.-.-.-.-.-.

За майчината обич писано е много
и още много ще се пише
Приемете моите четири стиха
като четири сълзи, прокапали тихо...

.-.-.-.-.-.

Чуеш ли зад гърба си хорска мълва
Не спирай и не обръщай глава
За дребни сплетни и празни одумки
Не разпилявай на сърцето  ж а р т а...