автор: gadina_

Дали е любов аз не знам, но на рев ме избива,
че те търсих в лицата на хората днес, а уви -
не открих ни следа, ни нюанс на твоето синьо...
Дъждът не спираше да вали.

Дали е любов аз не знам, но ми беше на топка,
някак всичко бе свито и напомняше за тъга...
Шляпах в локвите бавно вместо да пускаме лодки...
Дъждът валеше си точно както сега.

Не откривах романтика вече дори и във вятъра,
който може би знаеше точно къде се намираш.
Аз пък нямах идея... И студено ми беше и мраморно.
Дъждът така и не спираше...

Тези капчици дъжд все сълзливи картини рисуваха
и пред мен беше ти, в хоризонта, някъде там.
Сякаш кадър от филмова лента бавно изплуваше
как си мокър до кости, навъсено гледащ и сам.