автор: RockAround_theC_l_ock

Видях правáта си – обезценени,
на Женския пазар да се продават
и гордоста съвсем увяхна в мене,
но нещо друго, гледам, че ми става...

А той, пазарът „женски” – неудобно,
така възбуден да се възмущавам.
То, затова – на ум си псувам... Злобно.
И като мирен гражданин си отминавам.

И съвест депутатска – „на половинки”
продава се... На вид – съвсем умряла.
На ум броих си жълтите стотинки –
почти не стигат, за да купя „цяла”.

Като пребито куче си отивам –
душата пълна с великденски грижи.
Но вкъщи имам стара суха слива –
поне от нея ще си блажа-ближа...


Велики Понеделник, 2011,
Бой..Боев