автор: VOLTER

Седемнайсетгодишен Митю Ганев бил чирак у дядо Сево.
Дядо Сево е баща на баба.
Чиракувал три месеца - от ден до пладне.
Една вечер дядо Сево вижда, че задниците на воловете са целите в кръв…
- Откъде тая кръв по воловете?
- Ами от тях...
- Как така?
- Като дигнаха глави цял ден не се запасаха! Разсипах се...
- Е, тогава как ги стигна, че ги нарани?...
- С пищова...
- А бе, ти акъл имаш ли в главата! - и му зашил един по врата.

*

Митю бързо се прославил като изключителен стрелец.
Той слагал пъпеш на рога на вол и от 20 м. го улучвал!
Като чирак при дядо Сево извършва и първата си кражба!
Пасейки животните в Хайдар кория, ограбва пазарджия от съседно село.
След този грабеж хваща гората и започва да граби и кьораво и сакато…
Особено по панаири – причаква панаирджиите и прибира пари и злато!
Заради богатата плячка четата му от бързо нараства.
При най – елементарна съпротива е стрелял на месо…
Народа сътворил и песен за злодеянията му :за Каню и Злата от Чемурлий!
Двамата младоженци тръгнали за малевския панаир, на Богородица.
Митю ги причаква, ограбва златните им накити и ги убива…
Полицията завардва със седмици цели региони…
Забраняват на селяните да вземат храна, когато излизат на работа…
Надявали се, че така разбойниците ще огладнеят и сами ще се предадат.
Но Митю имал и много ятаци, които закрилял и така оцелявал…
Земеделския депутат Коста Янчев, открито подкрепя разбойника!
Казват, че това е една от причините за зверското му убийство…
Комунистите дори внедряват в четата свой човек…
Целта им била: неуловимия разбойник да работи за тях…
Дядо ми, съратник на Коста Янчев, също е помагал на Митю.
Често през нощите, в района на Старите лозя, храна му носил и дядо Сево.

*

След години полицаите успяват да заловят ятак на Митю Ганев.
С конвой от един човек го препращат пеш до Кърджали.
На около 20 км. от Хасково спират да починат.
Митю Ганев ги причаква от засада, извиква на охраната да се предаде.
Полицая открива огън.
С единствен изстрел Митю го прострелва...
Излиза от прикритието и отива до убития!
Вижда, че застреляният униформен е самият дядо Сево...
Неговият първи и последен чорбаджия, дето хляб му е давал…
Хвърлил оръжието, коленичил и прошепнал:
- Какво направих, бай Сево? Не знаех, че от немотия си станал полицай...
Четниците набрали полски цветя, закичили мъртвеца…
Митю спрял първата минаваща каруца, натоварили трупа.
Турил в пазвата му шепа жълтици.
Поръчал на каруцаря да предаде на стрина Деля:
- Сторих голям грях… Убих го погрешка...беше свят човек!

*

Властта се вижда във чудо – включват се и военни подразделения!
Накрая попада на своя Юда – предават го в района на Минерални бани.
Издебват ги когато спят и избиват до крак…
Полицаите набучват главите на разбойниците на колове!
Така преминават през Хасково под звуците на военната духова музика!
Пред очите на деца и възрастни!...
За назидание и поука на всички простосмъртни!..