автор: Mavar

Безработни, красиви, щастливи, тъй живеем във новият ден,
в всяко утро стотинките броим и мечтаем за другият ден...!
Колко пътища има в живота? Много малко, напред и напред,
всяко утро е нова Голгота в коловоза на новият ред...!
И навярно ще свършат войните и навярно ще има покой,
за да може Светът да остане, за да може да има безброй,
чувства нежни и те да родят, малка, свидна, Човешка Любов...!

Тая нощ те сънувах Любима, затова не заспах до зори...!

Всяка нощ те сънувам Любима, но защо все на сън,
си прекрасна, красива, щастлива, а във утрото полъх студен,
е закичил моминското рамо със студени, беззвучни цветя...?

Как не искам да бъде така! Как не искам да бъде така...!

Добра вечер, дано е добра! Тая вечер е толкова хубава,
и Луната, най-сетне изгря и щурците отново запяха и светулки играят във мрака и светулки играят във мрака...!

Слънце! Слънце! Нима все пак изгря, но защо ли не идва Деня...?