автор: zaltia

Тази нощ сънувах, че съм дете. По точно ученик в трети или четвърти клас, но във ваканция естествено. Ваканционните дни са най- хубавите дни в годината за всяко дете, но понеже не ходех на училище- не ми даваха и стотинки за закуска.
Закуските ги приготвяше мама, или си мажех сам филиите. Опитвах се да си поискам от нашите за семки, вафли или за кино, но вечер все закъснявах за вечеря /едно време имаше такъв ред/ и бях или мръсен или с някоя рана или пък с нещо скъсано, и не ми даваха. Сутрин когато ставах родителите ми вече бяха тръгнали за работа, и аз пак бях без стотинки. И точно тогава познайте- в кварталното кино пускат филма "Великолепната седморка". Още на първият ден всички приятели говорят само за филма- а аз само ги зяпам. На вторият ден пак същото- даже започнаха да го разиграват, а аз пак зяпам. На другият ден обикалям из махалата...... и какво да видя. На стария дядо Досьо му карат въглища- и аз решавам да му предложа помощта си, но ако може да изкарам и парички за да гледам филма. А той дядо Досьо си беше много добър, и много щедър към нас хлапетата. Разправяха за него, че навремето имал магазин за платове на главната улица, но преди да му го национализират успял да скрие повечето платове- и още продавал тайно от тях. Но ние децата го харесвахме, защото винаги беше усмихнат, и понякога ни черпеше със семки или бонбони .Та стояхме двамата с него до купчината с въглищата, и докато се чудех как да му поискам парички срещу помощта си, той сякаш ме разбра- и сам ми предложи. Тайничко се надявах да изкарам един лев, и когато го чух да ми казва, че ако въглищата влязат с моята помощ мазата му ще ми даде два лева- направо подскочих от радост.
Няма как да не изпъшкам в съня си, от болката в детското тяло след тежкият труд. Помня си ги като днес тия два лева. Това бяха първите ми изкарани с труд, и мои собствени пари. Сигурно вече се досещате, че няма как да не си спомням и за този наистина прекрасен филм. В следващите два дни го гледах шест пъти, и джобовете ми бяха пълни със семки. Излизах от салона, притичвах до бай Митьо семкаджията и обратно в киното за следващата прожекция. Даже касиерката ме запомни- купувах си билети все за първият ред в средата. Бяха най- евтини, и никой не ми пречеше. Виждах всичко........ сякаш бях там. Дето се вика- броях им гилзите. Обаче най- много ги броях на Крис /оня с голата глава ако си спомняте/ той ми беше любимецът.
Алармата ми за ставане не звъни защото денят е неделя, и не съм на работа но любимата ми котка не знае това и се моли да получи закуската си. Не и се сърдя- защото прекрасният ми филм от детството тъкмо свършваше. Разказът за старото квартално кино също е към финала си.
За обичащите подробностите ще кажа, че махалата е "Варуша" а градът Велико Търново. Дядо Досьо, и бай Митьо семкаджията отдавна ги няма- "Лека им пръст!"
А киното- моето любимо кино от детството се казваше "Девети септември" /по понятни причини/ но и него вече го няма. Както може би се досещате- превърна се в красив и луксозен "Търговски център".

-Ами......... Добро утро приятели!