автор: ivliter

Танцува месецът най-новия си танц. И мисли си, че му партнира най-близката звезда, а всъщност му партнирам аз. Танцува месецът с мечтата ми понесена от облака със сребърен обков, танцува с погледа ми влюбен в планината.
Възторгът ми от силуета на върха ме грабва и ме понася сред небесните селения, където в мека светлина, космично болеро звучи на бала пъстър на звездите. Това е танц за месеца, за принца на нощта. Танцувам с него, но стъпките старинни на неговия танц не зная аз добре и го настъпвам по рога извит, когато сбъркам такта.
И уж въртим се с кавалера на нощта на дансинга космичен, а през прозореца си виждам как девойката живееща отсреща, сама танцува в стаята си малка озарена от светлика на сърцето й. И тя към месеца поглежда и сигурно си мисли, че танцува с него; не се досеща милото момиче, че аз съм този месец яснолик, с усмивката си озарил нощта. Едва когато месечко ще кривне срамежливо зад покрива висок на къщата съседна и се скрие, възможно е и да усети, че с мечтата ми танцува, с душата ми и с чувството напиращо в гърдите ми. Ще го притисне тя и ще усетя пулса на сърцето й. В езическата нощ на чудесата, такава е магията на месеца – да надари с любов сърцата ни и с музиката на среднощна тишина да ни омае, да ни накара да танцуваме и с него, със себе си и с любовта си.